За този блог
Гласове: 323
Постинг
28.04.2010 15:02 -
административен контрол върху стопанската дейност (2003-2006)
БЛАНК
От юни 2003 у нас действа закон за ограничаване на административното регулиране. Едно добро пожелание , което трябваше да въведе ред при издаването на лицензи и разрешителни и да наложи принципа на мълчаливото съгласие. Сега в края на 2006 – та, законът все още не е познат достатъчно и се е превърнал в поредната регулация.
ТХТ
След години убеждаване и привеждане на примери от европейската практика, българските народни представители се престрашиха в средата на 2003 та да приемат закон, който по всичко си личеше, щеше да промени комуникацията между бизнеса и администрацията. Днес , според мащабно проучване на Българската стопанска камара това все още е в сферата на пожеланията. Множество регулаторни режими, неспазване на срокове от страна на администрацията и липсата на законови основания за въвеждане на разрешителни режими спъват инвестиционната инициатива и най – вече пречат там, където бизнеса прави първите си крачки. Потърпевши са до голяма степен малките и средни фирми, които разчитат на собствени ресурси и не толкова на лобиране сред администрацията. Губят обаче и чуждестранните инвеститори, които много трудно могат да получат представа колко режима или разрешителни се изискват за стартиране на бизнес в България. Нормативно у нас са въведени 54 лицензионни режима. Такива като лцензиране на доставчиците на социални услуги за деца например или дейност като инвестиционно дружество. Оказва се обаче, че в действителност лицензите са двойно повече. Държавата събира например пари за категоризация на туристически обекти според закона за туризма, което е в противоречие със закона за административното регулиране. Подобни противоречия има и при регистрацията на търговските обекти, примерите са много. При регистрационните режими нещата са още по – фрапиращи, при регламентирани 234 вида, реално се прилагат 613. Най трудно обозрими обаче са разрешителните режими. От 245 регламентирани, реално съществуват 1012. Често спрягани са разрешителните за строеж. Реда за издаването се съдържа в наредби издавани от общинските съвети, но няма уеднаквени правила за това и така може да се стигне до административен произвол. Перманентното искане на съдебна регистрация или БУЛСТАТ от администрацията също е решено със закона. Чиновниците нямат право да изискват тези документи , тъй – като съществува регистър за тях. Вместо това е достатъчно да подпишем декларация за вярност. Едно от най – силните оръжия на закона за ограничаване на административното регулиране обаче се явява принципа на мълчаливото съгласие. Това означава, че липсата на отговор от страна на администрацията се тълкува като съгласие след определен период от време. Практиката обаче показва, че чиновниците бавят решенията си и изискват отстраняване на нередности едва при повторно подсещане от стана на фирмите и така сроковете се удължават безконтролно. Примерите не спират до тук. Според бизнес организации съществен проблем при прилагането на закона е контрола по неговото изпълнение. Сега областните управители би трябвало да вършат това, но както си личи, премахването на административните пречки пред бизнеса не е сред техните приоритети.Бизнеса настоява администрацията да се разтовари частично то отговорностите си и те да бъдат поверени на браншови организации, а цялостното съблюдаване на закона да стане ресор на кабинета.
Практиката, обаче, показва, че администрацията бави решенията си. Широко разпространена е и практиката да не се дава отговор, докато искащият издаването на административния акт по регулаторен режим не инициира повторно запитване. Администрацията едва тогава започва да изисква отстраняване на нередовността или предоставяне на допълнителна информация във връзка с издаване на лиценз или разрешително, като сроковете се удължават безконтролно.
За издаване на регистрация за голяма част от стопанските дейности, кандидатите следва да подават съдебна, данъчна регистрация, регистрация БУЛСТАТ и др., които присъстват в специални регистри. В тези случаи следва да се изисква единствено декларация и посочване на съответния регистър, където са удостоверени тези обстоятелства.
В Столична община и районните администрации към нея се събират различни по размер такси за издаване на регистрация на търговски обект, като в някои райони образците на формуляри са безплатни, а в други се заплащат. Забелязва се и допълнително натоварване на бизнеса във финансово отношение с налагането на дублиращи такси, каквито са таксите за категоризацията на туристическите обекти, обектите за хранене и развлечения, за които се изисква “първоначална такса” и “годишна такса”, която освен това е аранжирана по зони и местоположение на обектите.
Само два сайта (на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на здравеопазването) предоставят адекватна и леснодостъпна информация на главната страница за предоставяните лицензи и за регламентиращата ги нормативната уредба.
Практиката, обаче, показва, че администрацията бави решенията си. Широко разпространена е и практиката да не се дава отговор, докато искащият издаването на административния акт по регулаторен режим не инициира повторно запитване. Администрацията едва тогава започва да изисква отстраняване на нередовността или предоставяне на допълнителна информация във връзка с издаване на лиценз или разрешително, като сроковете се удължават безконтролно.
Независимо от тази правна възможност към момента не са известни случаи на налагане на административно наказание за неизпълнение на разпоредби на ЗОАРАКСД.
Регистрация на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве
Дискусия на тема "Регулаторните режими в България - влияние върху бизнес климата и нивото на корупция" се проведе днес, 6 декември, в столичния хотел Шератон. Организатор на форума бе Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес.
Участваха около 100 представители на изпълнителната, законодателната, местната власт, браншови организации и фирми. Изказвания направиха министърът на държавната администрация и административната реформа – Николай Василев, председателят на Сметната палата – Валери Димитров, председателят на Парламентарната комисия за борба с корупцията – Бойко Великов, зам.-министърът на вътрешните работи Камен Пенков и др.
По време на дискусията председателят на БСК Божидар Данев представи резултатите от проучване, осъществено от БСК, на тема „Регулаторните режими в България – състояние, тенденции, възможности за развитие на Административния регистър” (вижте прикачения файл).
В експозето си г-н Данев подчерта, че една от основните пречки пред инвестиционната и предприемаческата активност у нас е съществуващата система на
Г-н Данев обърна внимание върху обстоятелството, че въпреки наличието на правна възможност, местната власт е администрирала 60 лицензионни режима.
От нормативно регламентираните 53 лицензионни режима в страната съществуват 114, при регламентирани 234 регистрационни режими се прилагат 613, а при регламентирани 245 разрешителни режими съществуват 1012. Освен това, са въведени 197 съгласувателни режими, за които практически няма законова регламентация. Според председателя на БСК, неправилното администриране на регулаторните режими ги превръща в мощен инструмент за корупционни практики и потискане на инвестиционната и предприемаческа активност.
Според председателя на Сметната палата и един от авторите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност (ЗОАРАКСД) – Валери Димитров,
нито Законът, нито заложеният в него принцип на мълчаливото съгласие, се прилагат реално в практиката. Г-н Димитров предложи да се ползва опитът на Великобритания и да се създаде специален консултативен орган към министър-председателя, който ежегодно да прави ревизия на регулаторните режими и да предлага мерки за тяхното ограничаване или облекчаване. Според г-н Димитров, общинските наредби се роят и притискат с множество нововъведени режими най-вече малкия, прохождащ бизнес, в опита си да попълнят местните бюджети. Сред мерките за справяне със съществуващите проблеми председателят на Сметната палата отбеляза и необходимостта от приемане на Закон за браншовите организации, на които да се възложи администрирането на част от регулаторните режими.
Министърът на държавната администрация и административната реформа – Николай Василев, изрази мнение, че държавата се нуждае от още по-силен натиск от страна на бизнеса и неправителствените организации, което ще подпомогне административната реформа. Според него, като първа стъпка, ЗОАРАКСД е спрял в известна степен масовото, хаотично въвеждане на нови режими, с изключение на наложените от ЕС. Г-н Василев подчерта, че в периода 2002-2004 г. са били облекчени или премахнати повече от 160 режима, а в сегашния управленски мандат МДААР е спряло 7 режима. Това, обаче, според министъра, е все още недостатъчно и има допълнителни резерви за преразглеждане на системата от регулации. „Необходима е политическа воля на най-високо ниво за разрешаване на съществуващите проблеми в областта на регулаторните режими”, каза министър Василев, но изрази опасение, че в настоящия мандат това не е един от основните управленски приоритети.
Представителите на МДААР се съгласиха с тезата, че съществуващият в момента Административен регистър е непълен, ненадежден, съдържа неактуална информация, не спомага за по-доброто информиране на деловите среди и не води до прозрачност на административните процедури. Успоредно с това, от министерството изразиха готовност да обмислят възможността за т.нар. аутсортстване (възлагане на частен инвеститор, по линията на публично-частното партньорство) на административния регистър, в частта му за регулаторните режими. Това предложение беше отправено от председателя на Божидар Данев и, според него, значително ще подобри качеството на регистъра и възможностите за контрол на администрацията.
Председателят на Парламентарната комисия за борба с корупцията – Бойко Великов, заяви, че представеното от БСК изследване дава основания регулаторните режими да бъдат включени в рисковите зони, с които работи Комисията и, съответно, въпросът да бъде включен в законодателната програма на Комисията. Освен това, г-н Великов направи предложение в рамките на Парламентарния контрол да се направи поредица от питания, свързани с регулаторните режими, с което да се поставят основите на по-задълбочена парламентарна дискусия по проблема.
В хода на дискусията беше предложено да се инициира законодателна инициатива за промяна на ЗОАРАКСД, чрез която да се делегира на конкретен министър отговорността по изпълнението и контрола на Закона, тъй като в момента тези функции са възложени на областните управители и практически отговорността се размива, а Законът не се прилага ефективно. Беше предложено, също така, да стартира процедура по преглед на съществуващите режими по браншове, да се уеднакви практиката (особено на местно ниво) и да се обучи администрацията по прилагането на законодателството в областта на регулаторните режими.
Дискусия на тема "Регулаторните режими в България - влияние върху бизнес климата и нивото на корупция" се проведе днес, 6 декември, в столичния хотел Шератон. Организатор на форума бе Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес.
Участваха около 100 представители на изпълнителната, законодателната, местната власт, браншови организации и фирми. Изказвания направиха министърът на държавната администрация и административната реформа – Николай Василев, председателят на Сметната палата – Валери Димитров, председателят на Парламентарната комисия за борба с корупцията – Бойко Великов, зам.-министърът на вътрешните работи Камен Пенков и др.
По време на дискусията председателят на БСК Божидар Данев представи резултатите от проучване, осъществено от БСК, на тема „Регулаторните режими в България – състояние, тенденции, възможности за развитие на Административния регистър” (вижте прикачения файл). В експозето си г-н Данев подчерта, че една от основните пречки пред инвестиционната и предприемаческата активност у нас е съществуващата система на регулаторни режими, неспазването на срокове от страна на администрацията и, често – липсата на законови основания за въвеждане на определени режими. Г-н Данев обърна внимание върху обстоятелството, че въпреки наличието на правна възможност, местната власт е администрирала 60 лицензионни режима. От нормативно регламентираните 53 лицензионни режима в страната съществуват 114, при регламентирани 234 регистрационни режими се прилагат 613, а при регламентирани 245 разрешителни режими съществуват 1012. Освен това, са въведени 197 съгласувателни режими, за които практически няма законова регламентация. Според председателя на БСК, неправилното администриране на регулаторните режими ги превръща в мощен инструмент за корупционни практики и потискане на инвестиционната и предприемаческа активност.
Според председателя на Сметната палата и един от авторите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) – Валери Димитров, нито Законът, нито заложеният в него принцип на мълчаливото съгласие, се прилагат реално в практиката. Г-н Димитров предложи да се ползва опитът на Великобритания и да се създаде специален консултативен орган към министър-председателя, който ежегодно да прави ревизия на регулаторните режими и да предлага мерки за тяхното ограничаване или облекчаване. Според г-н Димитров, общинските наредби се роят и притискат с множество нововъведени режими най-вече малкия, прохождащ бизнес, в опита си да попълнят местните бюджети. Сред мерките за справяне със съществуващите проблеми председателят на Сметната палата отбеляза и необходимостта от приемане на Закон за браншовите организации, на които да се възложи администрирането на част от регулаторните режими.
Министърът на държавната администрация и административната реформа – Николай Василев, изрази мнение, че държавата се нуждае от още по-силен натиск от страна на бизнеса и неправителствените организации, което ще подпомогне административната реформа. Според него, като първа стъпка, ЗОАРАКСД е спрял в известна степен масовото, хаотично въвеждане на нови режими, с изключение на наложените от ЕС. Г-н Василев подчерта, че в периода 2002-2004 г. са били облекчени или премахнати повече от 160 режима, а в сегашния управленски мандат МДААР е спряло 7 режима. Това, обаче, според министъра, е все още недостатъчно и има допълнителни резерви за преразглеждане на системата от регулации. „Необходима е политическа воля на най-високо ниво за разрешаване на съществуващите проблеми в областта на регулаторните режими”, каза министър Василев, но изрази опасение, че в настоящия мандат това не е един от основните управленски приоритети.
Представителите на МДААР се съгласиха с тезата, че съществуващият в момента Административен регистър е непълен, ненадежден, съдържа неактуална информация, не спомага за по-доброто информиране на деловите среди и не води до прозрачност на административните процедури. Успоредно с това, от министерството изразиха готовност да обмислят възможността за т.нар. аутсортстване (възлагане на частен инвеститор, по линията на публично-частното партньорство) на административния регистър, в частта му за регулаторните режими. Това предложение беше отправено от председателя на Божидар Данев и, според него, значително ще подобри качеството на регистъра и възможностите за контрол на администрацията.
Председателят на Парламентарната комисия за борба с корупцията – Бойко Великов, заяви, че представеното от БСК изследване дава основания регулаторните режими да бъдат включени в рисковите зони, с които работи Комисията и, съответно, въпросът да бъде включен в законодателната програма на Комисията. Освен това, г-н Великов направи предложение в рамките на Парламентарния контрол да се направи поредица от питания, свързани с регулаторните режими, с което да се поставят основите на по-задълбочена парламентарна дискусия по проблема.
В хода на дискусията беше предложено да се инициира законодателна инициатива за промяна на ЗОАРАКСД, чрез която да се делегира на конкретен министър отговорността по изпълнението и контрола на Закона, тъй като в момента тези функции са възложени на областните управители и практически отговорността се размива, а Законът не се прилага ефективно. Беше предложено, също така, да стартира процедура по преглед на съществуващите режими по браншове, да се уеднакви практиката (особено на местно ниво) и да се обучи администрацията по прилагането на законодателството в областта на регулаторните режими.
РЕГУЛАТОРНИТЕ РЕЖИМИ В БЪЛГАРИЯ – СЪСТОЯНИЕ, ТЕНДЕНЦИИ, ВЪЗМОЖНОСТИ
ЗА РАЗВИТИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ РЕГИСТЪР
Октомври 2006 г.
Съдържание
1. АКТУАЛНОСТ, ЦЕЛИ И МЕТОДОЛОГИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО 3
2. ЗАКОНОВИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РЕГУЛАТОРНИТЕ РЕЖИМИ И ТЯХНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ 5
3. ПРЕГЛЕД НА РЕГУЛАТОРНИТЕ РЕЖИМИ АДМИНИСТРИРАНИ ОТ ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ. АНАЛИЗ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ В АДМИНИСТРАТИВНИЯ РЕГИСТЪР 10
4. АНАЛИЗ НА ВЪВЕДЕНИТЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ РЕЖИМИ И НА СПЕЦИАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО, РЕГУЛИРАЩО РЕГУЛАТОРНИ РЕЖИМИ 15
5. КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ РЕГИСТЪР В ЧАСТТА ЗА РЕГУЛАТОРНИТЕ РЕЖИМИ 18
ПРИЛОЖЕНИЕ 1. СПИСЪК НА ЗАКОНИ, ЗА КОИТО Е НАПРАВЕН ПРЕГЛЕД НА РЕГУЛАТОРНИТЕ РЕЖИМИ.
ПРИЛОЖЕНИЕ 2. Списък на регулаторните режими, изведени от разглежданото законодателство.
ПРИЛОЖЕНИЕ 3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА НЯКОИ ОСНОВНИ РЕГУЛАТОРНИ РЕЖИМИ И ТЯХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗОАРАКСД.
ПРИЛОЖЕНИЕ 4. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РЕЖИМИТЕ.
ПРИЛОЖЕНИЕ 5. ОСНОВНИ ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ НА РЕГУЛАТОРНИТЕ РЕЖИМИ.
ПРИЛОЖЕНИЕ 6. СТРУКТУРА И АДМИНИСТРИРАНИ РЕЖИМИ ОТ ОТДЕЛНИТЕ ОРГАНИ В БЪЛГАРИЯ.
ПРИЛОЖЕНИЕ 7. НЕВКЛЮЧЕНИ В АДМИНИСТРАТИВНИЯ РЕГИСТЪР РАЗРЕШИТЕЛНИ РЕЖИМИ.
ПРИЛОЖЕНИЕ 8. ЕВРОПЕЙСКИ ПРАКТИКИ И ВЪЗМОЖНОТО ИМ ПРИЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.
Повече регулативни режими – по-малък икономически растеж
срещу
По-малко регулативни режими – по-голям икономически растеж
1. Актуалност, цели и методология на проучването
Един от най-важните фактори, определящи състоянието на бизнес климата, представлява, от една страна, степента на ограничаване и намаляване на регулаторните режими, и от друга - ефективността по тяхното провеждане. Всички изследвания от социологически агенции, международни институции и бизнес организации през последните години определят като основна бариера пред развитието на бизнес средата тромавата, непрозрачна и неефективна регулаторна среда, която същевременно е и сериозен генератор на корупционни практики. Регулирането на бизнеса остава неадекватно, “пререждането на опашката” е масова практика и е сигурен показател за корупция. Необходими са решителни стъпки в посока на модернизирането на регулаторната среда и, преди всичко – в прозрачността при нейното провеждане с цел осигуряване на условия за стимулиране на бизнеса, ограничаване на корупцията и премахване на пречките за инвестиции и предприемачество.
Несъвършената регулаторна среда и условия за бизнес се отразяват върху спадащите възможности на икономиката за конкурентоспособен растеж. Международният показател за конкурентоспособност подчертава тази неблагоприятна тенденция, като само през 2006 г. България губи 11 позиции в класацията на „Световния икономически форум” в Давос и от незавидното 61-во отива вече на 72-ро място.
Налице е печалната равносметка от почти 10 години опити на различни правителства за ограничаване на административния контрол и подобряване качеството и прозрачността на административните услуги:
съществува Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), но той не се прилага на практика. В Закона не са въведени отговорности на високо ниво по неговото прилагане и контрол на изпълнението;
централната и териториалните администрации не се съобразяват с въведените в ЗОАРАКСД нормативни изисквания;
в нормативната уредба отсъства контрол на органите, които не изпълняват задълженията си, вкл. спазване на сроковете по издаването на акт по определен режим;
хронична липса на регламентирани срокове за издаване на съответните актове по прилагане на регулаторните режими;
законово регламентираният Административен централен регистър е хаотичен и не служи като надеждно средство за управление и мониторинг на регулаторните режими и въвежда в заблуждение бизнес потребителите.
Всичко това създава условия за безконтролно поведение на администрацията и е предпоставка за възникване на широк кръг корупционни практики.
Целите на настоящото проучване са да:
направи преглед на съществуващите регулаторни режими, администрирани от органите на изпълнителната власт, от централната, областните и общинските администрации;
анализира нормативната уредба, във връзка с привеждането на регулаторните режими в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност;
представи състоянието на въведените в Административния регистър регулаторни режими;
очертае основните констатации и изводи и даде предложения за промяна в нормативната уредба;
представи концепция на развитие на Административния регистър по отношение на регулаторните режими;
представи европейски практики и възможното им приложение в България.
Методологията за изготвяне на анализа обхваща:
Преглед на законодателството, с което са въведени регулаторни режими (Приложение 1) и изготвяне на пълен списък на регулаторните режими, в т.ч. лицензионните, регистрационните и разрешителните, изведени от разглежданите закони (Приложение 2);
Сравнителен анализ на някои нормативни актове за съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и характеристика на основни режими за привеждането им в съответствие със Закона (Приложение 3);
Създаване на списък на регулаторните режими, въведени със закони по сектори (информацията е в електронен вид).
Допълнителни източници, от които е използвана информация, са:
Указания за прилагане на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност – Одобрени от Съвета за икономическа политика към Министерския съвет на заседание на 10.12.2004 г.
“Бизнес и регулативни режими. Проблеми за бизнеса, произтичащи от прилаганите регулативни режими.” (Анализ на резултатите от социологическо изследване на бизнеса в България) – Витоша Рисърч; София, юни 2004 г.;
Годишен доклад за състоянието на администрацията за 2005 г.
2. Законови изисквания към регулаторните режими и тяхното изпълнение
Анализът на регулаторните режими се базира на съответствието им със Закона за ограничаване на административното регулиране и на административния контрол върху стопанската дейност (бел.ред.: наричан по-нататък Закона).
В Закона са въведени и систематизирани видовете регулаторни режими за стопанската дейност – лицензионен, регистрационен, разрешителен, уведомителен и удостоверителен. Целта на Закона е да улесни и насърчи извършването на стопанска дейност, като ограничи административната намеса и се минимизират изискванията към бизнеса при започване и развитие на стопанската дейност.
Съществуват дейности, като национална сигурност, обществен ред, лични и имуществени права на гражданите и свързани с околната среда дейности, за които законодателят е предвидил осъществяване на пълен административен контрол от страна на централните и местни органи на изпълнителната власт.
Настоящият анализ е съобразен с въведените в Закона общи принципи и изисквания към специалните закони, регламентиращи регулаторни режими:
Органите не могат да налагат тежести, които не съответстват на целите на Закона и които ограничават конкуренцията;
Разграничават се ясно двата основни режима за регулиране на стопанската дейност - лицензионният и регистрационният. Разграничаването е според наличието или отсъствието на преценка по целесъобразност от страна на административния орган.
При издаването на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник или за извършване на дейност като здравноосигурително дружество, Комисията за финансов надзор проверява законосъобразността на искането и в рамките, определени от закона, разрешава или отказва по целесъобразност извършването на определената дейност. При регистрацията отсъства преценката по целесъобразност.
За осъществяване на туроператорска и туристическа дейност, председателят на Държавната агенция по туризъм не може да откаже регистрацията, ако кандидатът е предоставил всички документи, които удостоверяват спазването на посочените в закона изисквания за започване на дейността.
Прилага се принципът за ефективност при въвеждането на режим, т.е. финансова обоснованост чрез оценка на разходите.
Такива финансови обосновки чрез оценки на разходите на общинско равнище не се извършват.
Регулаторен режим се въвежда само със закон. Забранява се с подзаконов акт да се установява регулаторен режим и свързан с него контрол.
Регистрацията на търговски обект не е въведена в закон. Обикновено регистрационният режим се въвежда с наредба на общината. След като такъв закон липсва, органите на местно самоуправление нямат право с подзаконов нормативен акт да го “въвеждат” и той следва да отпадне или да се регламентира законово. Липсва контрол от централната администрация при подобни закононарушения.
Не следва да се изискват документи, които фигурират в публичните регистри и са удостоверени от други органи. В тези случаи се изисква само декларация.
За издаване на регистрация за голяма част от стопанските дейности, кандидатите следва да подават съдебна, данъчна регистрация, регистрация БУЛСТАТ и др., които присъстват в специални регистри. В тези случаи следва да се изисква единствено декларация и посочване на съответния регистър, където са удостоверени тези обстоятелства.
Размерът на таксите по административното регулиране и контрол не трябва да превишават разходите на администрацията за тяхното упражняване. Всички органи, администриращи режими, трябва да предоставят пълна информация за дължимите такси и методиката за тяхното определяне. Практиката показва, че на местно ниво за издаване на еднакви документи по регулаторни режими и услуги по тях се събират различни по размер такси. Не ни е известно да е предоставена информация по методиките за определяне на такси.
В Столична община и районните администрации към нея се събират различни по размер такси за издаване на регистрация на търговски обект, като в някои райони образците на формуляри са безплатни, а в други се заплащат. Забелязва се и допълнително натоварване на бизнеса във финансово отношение с налагането на дублиращи такси, каквито са таксите за категоризацията на туристическите обекти, обектите за хранене и развлечения, за които се изисква “първоначална такса” и “годишна такса”, която освен това е аранжирана по зони и местоположение на обектите.
Създават се публични регистри на издадените административни актове по регулаторни режими.
Всеки орган на изпълнителната власт, администриращ регулаторен режим, следва публично да оповестява издадените индивидуални административни актове по режими. Практиката показва, че това си задължение органите масово не изпълняват.
Направен е преглед за предоставяната информация на интернет страниците на отделните министерства, за издаваните от тях лицензи. Справката е актуална към 20.10.2006 г. и е извършена при спазване на следните критерии за оценка на страниците: 1) Да се посочват всички области на издаваните лицензи от съответното министерство или агенция; 2) Да се посочва нормативното основание за издаване на лиценз; 3) Информацията за издаваните лицензи трябва да бъде на началната страница на уеб-сайта.
Изводите от справката са, че:
• Само два сайта (на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на здравеопазването) предоставят адекватна и леснодостъпна информация на главната страница за предоставяните лицензи и за регламентиращата ги нормативната уредба.
• Страницата на Министерството на икономиката също предоставя информация, но недостатъчна предвид броя на издаваните от министерството лицензи.
• Още един сайт, на Министерството на земеделието, има линк, но той не дава информация за всички издавани лицензи.
• Останалите страници или предоставят едва откъслечна информация и то след търсене на целия сайт, или не предоставят никаква информация относно издаваните лицензи.
Въвежда се принципът на мълчаливото съгласие при извършване на еднократни сделки и действия – когато административен орган не е изпратил до физическото или юридическото лице-заявител уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне се счита, че е налице мълчаливо съгласие. В този случай, искащият разрешението или удостоверението може да предприеме извършване на сделката или действието.
Административният орган може да изисква еднократно отстраняване на нередности или предоставяне на допълнителна информация във връзка с издаване на лиценз или разрешително, както и за извършване на регистрация. Срокът за отстраняване не може да е по-дълъг от срока за произнасяне, определен в закон или подзаконов акт.
Практиката, обаче, показва, че администрацията бави решенията си. Широко разпространена е и практиката да не се дава отговор, докато искащият издаването на административния акт по регулаторен режим не инициира повторно запитване. Администрацията едва тогава започва да изисква отстраняване на нередовността или предоставяне на допълнителна информация във връзка с издаване на лиценз или разрешително, като сроковете се удължават безконтролно.
Предвижда се административно наказание "глоба" на длъжностни лица за нарушение на определени разпоредби на закона.
Независимо от тази правна възможност към момента не са известни случаи на налагане на административно наказание за неизпълнение на разпоредби на ЗОАРАКСД.
Въвежда се задължение за административните органи своевременно да огласят публично следваната политика и създадената практика по прилагане на нормативните актове, свързани с административното регулиране и административния контрол.
Не ни е известна подобна практика на администрацията, нито на централно, нито на териториално ниво.
Дейността по административно обслужване следва да бъде организирана на едно място, като се осигурява подходящо работно време на звената за административно обслужване. Органите са длъжни да осъществяват достъп до всички документи и формуляри, да предоставят информация за административните услуги и да оказват съдействие за попълването на формулярите;
Звена за административно обслужване са изградени във всички администрации. Дейността на служителите в тях, обаче, не винаги е съобразена с изискването да съдействат за правилното попълване на заявленията и комплектоването им с необходимите документи. С влизането в сила на Административно-процесуалния кодекс се въвеждат нови регламенти за дейността на администрацията във връзка с административното обслужване. Към момента все още служителите на са организирани и обучени да спазват новите административни правила и процедури.
За сметка на предварителния контрол, да бъде засилен последващият контрол върху стопанската дейност чрез проверки на място и по документи. Да се създадат ясни регламенти при какви случаи и как се диференцират размерите на глобите.
За разлика от контрола над администрацията и органите на изпълнителната власт, издаващи актове по регулаторни режими, контролът върху стопанските субекти, обект на регулиране, е регламентиран във всички нормативни актове, като на контролните органи са дадени преценката по целесъобразност за размерите на глобите в твърде големи диапазони. Съществуват санкции в диапазона между 5 000 до 500 000, без регламент по тяхното определяне, което също е предпоставка за корупционни практики.
Общата характеристика на режимите е дадена в Приложение 4, а в синтезиран табличен вид, в Приложение 5, са показани техните основни отличителни белези.
Преглед на регулаторните режими, администрирани от органите на изпълнителната власт. Анализ на изпълнението за въвеждане на информация в Административния регистър
Анализът има за цел да направи преглед на съществуващите регулаторни режими, администрирани от органите на изпълнителната власт на централната и териториалните администрации, и да представи състоянието на въведените режими в Административния регистър.
Единно място за въвеждане на регулаторните режими, администрирани от всички органи на изпълнителната власт, е Административният регистър, достъпът до който е свободен през интернет www1.government.bg/ras. За всеки регулаторен режим, в съответствие с нормативната уредба, трябва да се въвежда задължително следната информация:
видът и наименованието на регулаторния режим;
стопанската дейност, за която се отнася;
нормативната уредба, регулираща режима, процедурата и изискванията;
органът, администриращ режима, и срокът, за който действа индивидуалния административен акт;
звената, обслужващи издаването на административния акт и приемащи документите, образците на документи, които се изискват;
таксите за издаване на документа.
След преглед на законодателството, регламентиращо регулаторните режими, е установен следният брой режими:
Лицензионни режими
Регистрационни режими
Разрешителни режими
Централни органи на изпълнителната власт
54
47
260
Местни органи на изпълнителната власт
Не следва да администрират
11
20
Общо за администрацията
54
68
280
Информация за вида и броя на администрираните от отделните структури режими е дадена в Приложение 6. Най-много режими (почти 1/6 от всички) се администрират от Министерството на здравеопазването и неговите структури, следвани от Министерството на земеделието и горите (1/7 от всички режими), Министерство на околната среда и водите и Министерство на транспорта (с по 1/12 от всички режими).
В Приложение 7 са посочени невключените в регистъра регулаторни режими. В Регистъра не са въведени данни и информация за разрешителни режими, администрирани от независимите органи, отчитащи дейността си пред Народното събрание. Основен нарушител в това отношение е Комисията за финансов надзор, която не е представила информация за пет разрешителни режима от своята компетентност.
Неспазване на нормативните изисквания за водене на регистъра се наблюдава и от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (3 режима), Министерство на околната среда и водите (3 режима), Националната ветеринарно медицинска служба на пряко подчинение на Министъра на земеделието и горите (2 режима), Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” – на пряко подчинение на Министъра на транспорта (1 режим), Министерство на външните работи, съвместно с Министерството на транспорта (1 режим).
Отговорността за актуалното въвеждане на достоверни, пълни и точни данни е на всеки конкретен орган, администриращ съответен регулаторен режим.
В Регистъра, който се администрира от Министерството на държавната администрация и административната реформа, са въведени значителен брой режими, в т.ч. законово нерегламентирани:
Лицензионни режими
Регистрационни режими
Разрешителни режими
Съгласувателни режими
Централни органи на изпълнителната власт
53
234
245
128
Местни органи на изпълнителната власт
60
379
767
69
Общо за администрацията
114
613
1012
197
Въведените данни от централната администрация съответстват на изискващата се информация, но голяма част от регистрационните и разрешителни режими не са актуализирани. Често срещана практика е да не са достъпни образците на документи в удобна форма за изтегляне, а да не говорим за възможности за електронна регистрация. Тази форма на улеснение за бизнеса все още е недостижима за администрацията, поради нейната неподготвеност.
За регулаторните режими, администрирани от общините, информацията е хаотична, като се смесват изисквания за издаването на актове по регулаторни режими с издадени административни актове.
Информацията в двете таблици драстично се разминава. Данните показват, че от 54 определени със закон лицензионни режими, изведени от приложения списък, централната администрация е въвела 53. Въпреки, че не съществува правна възможност, местната власт е администрирала 60 лицензионни режима в регистъра.
По отношение на регистрационните режими от 47 режима на централно ниво са въведени 234, или със 187 повече.
На местно ниво трябва да се администрират само 11 регистрационни режима, а в регистъра са въведени 379 вида регистрации.
Голямото количество въведени регистрационни режими на местно ниво се дължи от една страна на неправомерното въвеждане на един и същи режим от няколко общини, както и на неправилно въведени „режими”.
Най-голям е проблемът по отношение на разрешителните режими, тъй като в регистъра са въведени повече от 1000 разрешителни режима, а техният брой, установен след преглед на законите, е 280.
В регистъра противозаконно администрацията е въвела нова категория режими – съгласувателни. По тази „нова” категория централната администрация администрира 128 на брой съгласувателни режима, а териториалните – 69.
В регистъра изцяло липсва информация за режимите, които се прилагат по отношение на отделни сделки и действия – удостоверителните и уведомителните режими.
В регистъра напълно липсва информация по контрола на процедурите. Колко молби (искания) са подадени, на кои дати, на колко заявители е издаден административен акт, в какви срокове, в т.ч. в нормативно определения или извън него.
Регистърът не може да служи:
за контрол по ефективността на административните процедури по отделните звена на изпълнителната власт;
за информационен източник за активно управление на регулативните режими;
за идентификация на корупционни практики.
Анализът на тези данни категорично потвърждава становището, че
регистърът не е „надеждно” място, откъдето бизнесът и обществеността могат да черпят информация за регулаторните режими, администрирани от централната и териториалните власти. В него са въведени данни за голям брой режими, които са неактуални, непълни и неточни по съдържание.
Регистърът води до заблуждение бизнеса, в т.ч. и чуждестранните инвеститори, създава условия за корупционни практики на всички нива на администрацията.
Големият брой нерегламентирани и записани в регистъра режими може да бъде обяснен с:
въвеждане на несъобразени със законодателството индивидуални административни актове;
неправилно и неточно въвеждане на режимите, поради немарливост или некомпетентност на администрацията;
липса на контрол по цялата верига на административния регистър;
преднамерено въвеждане с цел създаване на корупционни възможности.
В Наредбата за водене на Административния регистър, задължението да въвежда данни е възложено на всеки конкретен административен орган, администриращ режими, включително кметовете на общини. Органите на изпълнителната власт са задължени със заповед да определят длъжностно лице, което в 3-дневен срок от въвеждането на нов режим или промяна на съществуващ да отрази в Регистъра промяната. Контролът по спазването на това задължение е възложен на министъра на държавната администрация и административната реформа.
Независимо каква е причината, неправилното администриране (в широк смисъл) на регулативните режими ги превръща в мощен инструмент за корупционни практики и потискане на инвестиционната и предприемаческа активност.
4. Анализ на въведените със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност режими и на специалното законодателството, регулиращо регулаторни режими
Анализът показва, че от съществуващите режими с най-проблемен характер са тези, при които има решение и преценка на административния орган по целесъобразност – лицензионните и разрешителните режими, тъй като създават предпоставки за субективна преценка. Вземането на решение по “целесъобразност” не е в контекста на ограничаване на регулирането и облекчаване на бизнеса.
Лицензионни режими
Лицензионният режим е „най-тежкият” от регулаторните режими. Поради това, в една по-либерална система въвеждането на този вид режим трябва да бъдат сведени до минимум. Лицензионен режим трябва да се въвеждат само при условия за повишен риск за националната сигурност или обществения ред и личните права на гражданите. Много често, обаче, законодателството въвежда режими от този вид, без да са налице предпоставки за това. Списъкът на дейностите, за които може да се установява лицензионен режим, приложен към ЗОАРАКСД, за съжаление, въвежда и дейности, чието извършване не води до повишен риск за страната и гражданите. Нашето предложение е този списък да бъде преразгледан с цел по-либерален режим на регулиране, като в обхвата останат само тези стопански дейности, чието извършване реално оказва влияние върху сигурността, обществения ред в страната и правата на гражданите.
Следва да бъде преустановена незаконосъобразната практика с издаването на лиценз от някои местни органи, което е в противоречие със ЗОАРАКСД.
Заключителните разпоредби на ЗОАРАКСД трябва да се допълнят като се въведе в задължение на държавен орган контрол на неговото изпълнение.
Всички наредби на общинските съвети, които не са приведени в съответствие със закона, следват да бъдат актуализирани. Тъй като анализът обхваща единствено законите, в неговия обхват не са включени наредбите на съответните общински съвети, поради което не могат да бъдат направени препоръки към конкретни общински администрации, които не са привели своите режими в съответствие със закона.
Регистрационни режими
При регистрационните режими проблемите най-често са свързани с големия брой документи, които се изискват. В тази връзка трябва да се засили принципът за изискване на документи по служебен път за тези, които вече присъстват в публични регистри.
Големият брой разрешителни режими, които са въведени в специалните закони, са също проблемни. Техният брой следва да бъде намален, като критерият за преценка е дали извършването на тази сделка или действие поражда повишен риск за сигурност и обществения ред в страната, за личните или за имуществените права на гражданите или на юридическите лица. Цялото законодателство, регулиращо разрешителни режими, трябва да е в съответствие с принципа, че органите на местната власт не могат да извършват административно регулиране на стопански дейности, при което да решават по целесъобразност. В рамките на техните правомощия е да решават по целесъобразност за отделни сделки или действия (но не и за цялата стопанска дейност). Законодателството „изобилства” от подобни примери, които не са в съответствие с разпоредбите на ЗОАРАКСД.
При всички режими предварителният контрол трябва да бъде ограничен или, където е възможно, премахнат в полза на последващия контрол. В една такава логика, при определени дейности разрешителният и уведомителният режим са взаимозаменяеми в полза на по-лекия, т.е. уведомителния. Уведомителният режим е удачен, но предполага ефективен последващ контрол. Като цяло, измененията в специалните закони по отношение на административната регулация трябва да прехвърлят тежестта на регулация към последващия контрол.
Като цяло, за всички регулаторни режими, анализът показа следните основни проблеми във връзка с регулирането им в нормативната уредба:
4.1.В голяма част от нормативната уредба, регулираща режими, не е регламентиран срок за издаване на съответния документ.
Изцяло липсват срокове за регулиращия орган за изискване за отстраняване на нередности по подадените документи, представени от искателя. В приложения списък на всички регулаторни режими, въведени със закон по сектори (Приложение 5), са посочени всички режими и нормативни актове, в които не е регламентиран срок за издаването им.
4.2.В цялата нормативна уредба, регулираща режими, трябва да бъде регламентирана отговорността на органа, който не е изпълнил в срок своите задължения за издаване на акт по режим.
В практиката има много примери, при които не се спазват сроковете за издаване на актове по съответния режим, което налага контрол по налагане на съответните, предвидени в Закона административни наказания, или въвеждането на по-строги административно наказателни разпоредби и наказания за длъжностни лица при неспазване на срок за издаване на акт по режим.
4.3.В специалните закони много често не се прави разлика между режимите, а в някои случаи за една и съща дейност се налагат две и повече регулации.
Така например, в Закона за автомобилните превози е въведен като разрешителен режим „таксиметровият превоз на пътници”. Този режим не следва да бъде определен като такъв, тъй като не е за отделна сделка, а за извършване на стопанска дейност, т.е. следва да се регламентира като регистрационен. Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" е органът, който регистрира търговците, притежаващи удостоверения за регистрация за таксиметров превоз на пътници. В същото време, разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината. В конкретния пример, за извършването на тази стопанска дейност се налагат два режима – регистрационен (при издаването на регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници от изпълнителната агенция ) и разрешителен (получаването на разрешение в общината). Ролята на общината и документите, които издава, не покриват критериите нито на регистрационен режим (има преценка по целесъобразност), нито на регулаторен режим за отделна или еднократна сделка (разрешение).
4.4.Не е уеднаквена терминологията на издадените документи, като резултат от администрирането на регулаторните режими.
След преглед на законодателството се установява, че в различните закони издадените документи са с различни наименования. В прегледа на законите, регламентиращи регулаторни режими (Приложение 3), към анализа са направени препоръки за унифициране наименованията на документите, които се издават в съответствие с ЗОАРАКСД.
На основата на този анализ предлагаме:
Да се извърши цялостен преглед на законовата уредба от изпълнителната власт и да се направи предложение пред законодателната власт, която да я приведе в съответствие със ЗОАРАКСД.
Да се въведат срокове за изпълнение на регулативните режими, където такива отсъстват.
Да се въведат за административните органи срокове, в които могат да изискват допълнителна информация или отстраняване на нередности по предоставената документация от лицата, извършващи стопански дейност, по съответните регулативни режими.
Да се определят органите, които осъществяват контрол по изпълнението на разпоредбите и техните отговорности.
Да се възложи цялостното изпълнение на Закона на орган на изпълнителната власт.
Да се определи специализирано звено, което да осъществява постоянен мониторинг върху въвеждането и провеждането на регулативните режими.
Концепция за развитие на Административния регистър в частта за регулаторните режими
За актуализиране и функционално развитие на регистъра предлагаме:
4.5.Да се създаде изчерпателен списък на регулативните режими, провеждани от централната администрация и териториалните администрации.
Списъкът трябва да е интерактивен, като съдържа всички необходими документи за придобиване на съответния административен акт. Към всяка една сфера на дейност (напр. транспорт, енергия, комуникации) трябва да се обособят съответните лицензионни, разрешителни, регистрационни, уведомителни и удостоверителни режими.
4.6.В регистъра трябва да се създаде възможност за задължителна публична регистрация на входящите номера и дата на подаване на всички заявления, подадени до администрацията за издаване на акт по определен вид режим. Информацията по тях трябва да може да се проследява, вкл. изпълнението им по срок и пореден номер. В регистъра трябва да се отбелязват и сроковете, в които изпълнителният орган изисква отстраняване на нередности по подадените документи. При издаването на съответния акт по регулаторния режим, същият да се регистрира по дата на неговото издаване.
По този начин ще се предостави възможност на бизнеса и обществеността да осъществява контрол върху дейността на администрацията и да противодейства на корупцията.
4.7.Да се разработи и въведе задължително унифициран софтуер за режимите, администрирани от общинските и областните администрации. Софтуерът не трябва да допуска въвеждане на регулативни режими от областните и общинските администрации.
Да се въведе централизирано информацията за общите регулаторни режими, администрирани от деконцентрираните структури на централната изпълнителна власт.
4.8.За всички лицензионни режими да се въведе автоматичен маркер, че срокът на действие е безсрочен (в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност), освен ако не е предвидено друго в специален закон.
4.9.В регистъра да се посочат отделно документите, които се изискват по отделните режими и в случай, че те фигурират в публичните регистри, такива да не се изискват, а да се изисква само попълване на декларация за верността, актуалността на данните по тях и посочи мястото, където са подадени.
4.10.Да се въведе възможност за отразяване на санкционните и наказателните разпоредби, в случай на неспазване на сроковете по процедурите и по самото издаване на документа по режима.
4.11.В случай на неспазване на изискванията и процедурите по издаване на акт по режим, да се посочи към кого и как могат физически и юридически лица да подадат сигнали и жалби.
4.12.Да се проведе целенасочено обучение на администрацията от централните и териториалните власти, в съответствие на принципите, заложени в ЗОРАКСД, и новата структура на регистъра.
4.13.Да се предвиди форум за обратна връзка и получаване на коментар с предложения за облекчаване на регулацията по всеки регулаторен режим. Предложенията да се изпращат чрез регистъра до съответния орган, които администрира режима.
4.14.Администрирането на регистъра в частта за регулаторните режими да се предостави за обслужване на основата на публично-частното партньорство. По този начин ще се постигне по-голяма ефективност от дейността на регистъра, както и постигане на целите за облекчаване на бизнес средата чрез по-добро административно регулиране.
Такава е практиката във Великобритания, като държавата напълно се е отдръпнала от регулиране в някои сфери на стопанския живот и е предоставила изпълнението на неправителствени организации. (Приложение 8).
Изграждането на регистър, като се следват направените препоръки, и облекчаването на бизнес регулациите ще има осезаемо въздействие върху икономическия растеж и заетостта, привличането на чуждестранни инвеститори и развитието на предприемачеството.
Създаването на съвременен регистър, следващ водещия европейски опит, ще го превърне в мощно средство за ограничаване на корупционните практики, основа за развитието на конкурентоспособна икономика.
Приложение 1
Списък на закони, за които е направен
преглед на регулаторните режими
ОКОЛНА СРЕДА
1.
Закон за опазване на околната среда
2.
Закон за защита от вредното въздействие на хим. вещества, препарати и продукти
3.
Закон за водите
4.
Закон за управление на отпадъците
5.
Закон за чистотата на атмосферния въздух
6.
Закон за подземните богатства
7.
Закон за биологичното разнообразие
8.
Закон за защитените територии
9.
Закон за защита от шума в околната среда
10.
Закон за лова и опазване на дивеча
11.
Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците в околната среда
ТРАНСПОРТ
12.
Закон за автомобилните превози
13.
Закон за движението по пътищата
14.
Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ
15.
Закон за железопътния транспорт
16.
Закон за гражданското въздухоплаване
17.
Кодекс на търговското корабоплаване
ТЪРГОВИЯ
18.
Закон за тютюна и тютюневите изделия
19.
Закон за виното и спиртните напитки
20.
Закон за занаятите
21.
Закон за акцизите
22.
Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
АДМИНИСТРАЦИЯ
23.
Закон за електронния документ и електронния подпис
24.
Закон за гражданската регистрация
ЕНЕРГЕТИКА
25.
Закон за енергетиката
26.
Закон за енергийната ефективност
27.
Закон за безопасно използване на ядрената енергетика
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА / ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
28.
Закон за закрила на детето
29.
Закон за защита на личните данни
30.
Закон за здравето
31.
Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина
32.
Закон за лечебните заведения
33.
Закон за храните
34.
Закон за народното здраве
ЗЕМЕДЕЛИЕ
35.
Закон за лечебните растения
36.
Закон за подпомагане на земеделските производители
37.
Закон за защита на животните
38.
Закон за опазване на земеделските земи
39.
Закон за опазване на селскостопанското имущество
40.
Закон за пчеларството
41.
Закон за съхранение и търговия със зърно
42.
Закон за фуражите
43.
Закон за ветеринарномедицинската дейност
44.
Закон за посевния и посадъчния материал
45.
Закон за горите
46.
Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника
ПРАВОСЪДИЕ
47.
Закон за нотариусите и нотариалната дейност
48.
Закон за юридическите лица с нестопанска цел
49.
Закон за особените залози
ВЪТРЕШНИ РАБОТИ
50.
Закон за мерките срещу изпиране на пари
51.
Закон за мерките срещу финансирането на тероризма
52.
Закон за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите
53.
Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
54.
Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба
ИКОНОМИКА/ФИНАНСИ
55.
Закон за стоковите борси и тържища
56.
Закон за техническите изисквания към продуктите
57.
Закон за измерванията
58.
Закон за банките
59.
Закон за комисията за финансов надзор
60.
Закон за публичното предлагане на ценни книжа
61.
Кодекса за застраховането
62.
Закона за здравното осигуряване
63.
Кодекса за социално осигуряване
64.
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел
65.
Закон за акцизите и данъчните складове
66.
Закон за туризма
ОБРАЗОВАНИЕ
67.
Закон за професионалното образование и обучение
68.
Закон за народната просвета
РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
69.
Закон за устройство на територията
70.
Закон за кадастъра и имотния регистър
Приложение 2.
Списък на регулаторните режими,
изведени от разглежданото законодателство
Лицензионни режими
1.Лицензиране за извършване на дейност като фондова борса
2.Лицензиране за извършване на дейност като инвестиционен посредник
3.Лиценз за извършване на дейност като организатор на неофициален пазар на ценни книжа
4.Лиценз за извършване на дейност като инвестиционно дружество
5.Лиценз за брокер на ценни книжа и инвестиционен консултант
6.Лиценз за управляващо дружество
7.Лицензиране за организиране и управление на договорен фонд
8.Лицензиране на здравноосигурителни дружества
9.Лицензиране на актюери на пенсионноосигурителни дружества и фондове за допълнително пенсионно осигуряване
10.Лицензиране на осигурителните дружества, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване
11.Лицензиране за извършване на застраховане на взаимозастрахователна кооперация
12.Лицензиране за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел
13.Лицензиране за извършване на банкова дейност
14.Лицензиране за извършване на банкова дейност чрез клон на чуждестранна банка
15.Лицензиране за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки
16.Лицензиране на външнотърговска дейност със стоки и технологии с възможна двойна употреба
17.Лицензиране за извършване на частна охранителна дейност
18.Лицензиране за производство на компактдискове и матрици за производство на компактдискове
19.Лицензиране за производство, преработване, съхраняване, търговия на едро в страната, внос, износ, транзит, пренасяне и превозване на наркотични вещества
20.Лицензиране за търговия на дребно и съхраняване на наркотични вещества
21.Лицензиране на доставчиците на социални услуги за деца
22.Лиценз на консултант за извършване на дейност по оценяване съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор
23.Лицензиране на публичните складове за зърно
24.Лицензиране за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали
25.Лицензиране за използване на източници на йонизиращи лъчения за стопански, медицински или научни цели или за осъществяване на контролни функции
26.Лицензиране за производство на източници на йонизиращи лъчения или на части за тях
27.Лицензиране за работа с източници на йонизиращи лъчения с цел техническо обслужване, монтаж, демонтаж, измервания, строителни и ремонтни дейности и други услуги – за лица, които използват или произвеждат източници на йонизиращи лъчения или части за тях
28.Лицензиране за превоз на радиоактивни вещества
29.Лицензиране за специализирано обучение
30.Лицензиране за внос и износ на източници на йонизиращи лъчения или на части за тях
31.Лицензиране за производство на електрическа и/или топлинна енергия
32.Лицензиране за пренос на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ
33.Лицензиране за разпределение на електрическа енергия или природен газ
34.Лицензиране за съхранение на природен газ
35.Лицензиране за търговия с електрическа енергия
36.Лицензиране за организиране на пазар на електрическа енергия
37.Лицензиране за обществена доставка на електрическа енергия или природен газ
38.Лицензиране за обществено снабдяване с електрическа енергия или природен газ
39.Лицензиране за транзитен пренос на природен газ
40.Лицензиране за извършване на международен превоз на пътници и товари от български превозвач
41.Лицензиране за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България
42.Лицензиране за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България
43.Лицензиране за превози на пътници и товари с жп-транспорт
44.Лицензиране за извършване на проверка на техническата изправност на возилата за осигуряване на безопасна експлоатация по жп-инфраструктура и проверка на съответствието на правоспособността и квалификацията на персонала, зает пряко с управлението им
45.Лиценз за превоз на товари по вътрешни водни пътища
46.Лицензиране за извършване на универсална пощенска услуга или част от универсална пощенска услуга
47.Индивидуални лицензи по Закона за далекосъобщенията
Индивидуална лицензия № 106 за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна подвижна мрежа за персонално повикване
Индивидуална лицензия № 112 за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа от неподвижната спътникова радиослужба
Индивидуална лицензия № 113 за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка”
Индивидуална лицензия № 115 за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа от неподвижна радиослужба - от вида “точка към много точки”
Индивидуална лицензия № 110 за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM с национално покритие
Индивидуална лицензия № 101 за осъществяване на далекосъобщения чрез налична и/или нова далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване на радиосигнали с местно покритие
Индивидуална лицензия № 101 за осъществяване на далекосъобщения чрез налична и/или нова далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване на радиосигнали с национално покритие
Индивидуална лицензия № 101 за осъществяване на далекосъобщения чрез налична и/или нова далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване на телевизионни сигнали с местно покритие
Индивидуална лицензия № 101 за осъществяване на далекосъобщения чрез налична и/или нова далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национално покритие
Типов образец на ИЛ №108 за предоставяне на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена спътникова система“BUL02000”от радиослужба спътниково радиоразпръскване
Типов образец на ИЛ №108 за предоставяне на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена спътникова система“BUL00000”от радиослужба спътниково радиоразпръскване
Индивидуална лицензия № 111Б за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт UMTS с национално покритие
Индивидуална лицензия №112 за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа от неподвижната спътникова радиослужба
Индивидуална лицензия № 113 за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида “точка към точка”
Индивидуална лицензия № 114 за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт NMT с национално покритие
Индивидуална лицензия № 115 за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа от неподвижната р
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
