Автор: Бояна Атанасова
"Sofia Rocks"... ден първи.

С толкова текст мога да стоя с часове пред монитора и да не мога адекватно да ви разкажа какво точно се случи тази вечер на националния стадион "Васил Левски". Ако почна със силните приказки за сбъднати мечти, невиждано шоу и събития, които бележат нова страница в историята на метъла... сигурно вече ще сте го прочели на друго място. 

Първият ден на фестивала "Sofia Rocks" (powered by  Sonisphere) беше изключителен. Всичко беше на ниво, та даже отвъд. Дали заради заснемането на шоуто и по-късното му издаване на DVD, дали заради друго - няма значение. Концертите (да те бяха пет - точно, колкото и групите) бяха убийствени! Който каквото иска да си говори - по-подходящи от Bastardolomey, за български подгряващ, в този ден нямаше. Нуфри, Бъсти и останалите си свършиха работата перфектно и, като истински професионалисти, доста добре им прилягаше гигантската сцена, кацнала сякаш от небесата в центъра на София. Чухме парчетата им от дебютния диск и много им се зарадвахме. Май всички бяха така.

После една уникална върволица, за която със сигурност няма да ми стигнат думите и за която те никога няма да са достатъчно. Завърналите се на родна земя Anthrax откриха купона за Голямата четворка. Почнаха смело, директно, с резачките. Това и очаквахме. Публиката започна да се сгъстява и в предните редици положението си беше направо сериозно. Притичване от дъното на стадиона заради смахнатото разположение на тоалетните и първите три песни вече са отминали. Но седи ли се на едно място с такъв заряд?! Anthrax бяха въодушевени. Заразиха ни и нас.

После дъжд... не, ами град?! И Megadeth... С "Мъстията", който, традиционно, гледаше лошо и му липсваше какъвто и да било контакт с публиката. Много хубав сет - старо и ново, но никаква емоция. Поне не и на фронта. То и хората сякаш позатихнаха. От дъжда ли, от борбата с дъждобраните ли... Чудничко. 

Минават си часовете. Опашките за бира и те с часове. Но Slayer не ни чакат. Действат както само те си умеят - от сцената, за врата. Жестоко! Том Арая - видимо отслабнал, реве, дере, свири. В компанията на мега инструменталната машина - колегите си Ломбардо, Ханеман и Кинг. Няма такава група! Изключително мощни, безмилостни даже. Народът се кефи. Крещи с пълно гърло, завърта се в пого. Направо не знаем къде сме, честно!

И после пак пауза. И пак опит за прекосяване по дължина на стадиона - за норматив. Успешно. И курбаийки - не са бабините, но пак са вкусни. Добре, че има досетливи приятели, че кетърингът щеше бая да ни обръсне, неподготвени. Малко над час за отдих. Напълно достатъчно, тъкмо и опитите за слънце да изчезнат. 

Metallica. На живо. Са машини. Такова начало май само в сънищата е имало - "Creeping Death", "For Whom The Bell Tolls", "Fuel". Кажи ми сега, човешко ли е?! И после дъ бест оф + нови песньовки, за цвят. Джеймс е направо нов. Усмихнат, свеж, подмладил се, пее с пълно гърло и не се плашим от резултата. Само две години са минали от последната ни среща на родна земя, а той е толкова различен. Браво! Кърк, Ларс, Трухильо - всичко е смазано перфектно, но си личи, че има искрена емоция. И публиката вече е във въздуха - прелива щастието наоколо. Огромните екрани, огньовете, зарята, лафовете, перцата, палките, знамената, ухилените физиономии на родния фен клуб от първите редове... Сигурно нищо няма да забравим. Но дори и времето да поизтрие подробностите, бисът ще се помни. Голямата четворка на една сцена, всички заедно, свирят "Am I Evil"... Зяпнала съм и не дишам. Мъстейн, Иънг, Хетфийлд, Хамет - един до друг. Останалите и те (къде бяха обаче Slayer?!). Прегръдки. Братство. Не... Не мога да го осмисля - те шегуваха ли се с нас?! 

И после залп. И вой. Защото идва краят. И защото всичко беше перфектно. Дори дъжда! Поклон пред метъла. Пред всички тези групи и пред българската публика. Заслужихме си го!!!

Не знам какво ни чака утре... 

Очаквайте галерия със снимки!

Особено на Slayer, където леко се потроших в погото (май имам пукнато ребро а един пич без да искам го оставих без нос) :(
Но на Reign in Blood просто не се стърпях:)))

ЙееЙЙЙЙееесссс! Защо няма емотиконииии!?!? Беше супер! Този град който валя беше само за уиски! :))))

Слейър що не са били накрая? Да не би да се потвърждава изначалната ми антипатия към тях? Всъщност щях да ида, ако те не бяха същата вечер, на същата сцена. Колкото и здраво да забиват.