Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: jaak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488659
Постинги: 46
Коментари: 382
Гласове: 323
Архив
Постинг
27.04.2010 18:02 - Австрия - врата към Европа - банално но точно
Автор: jaak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3307 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.04.2010 18:30


Площ – 83, 898 кв. км.
Население – 8,09 млн. души
Държавно управление – Република
Държавен глава - Томас Клестил
Столица – Виена (1,5 млн. души)
По-големи градове – Залцбург, Грац, Инсбрuг
Религия – римокатолици – 78%, протестанти – 5%, други – 13,5%
Основен език – немски
Валута – австрийски шилинг (15,4 шилинга = $1)

Австрия отдавна вече се е разделила със славата на малка, богата от имперското си минало държава, със силна носталгия по виенските валсове и унгарската кухня. Освен, че развива успешно туристическата си индустрия, Австрия си извоюва статут на неутрална държава, обвързва валутата си с германската марка и най–накрая развива такива сектори от икономиката, които й позволят наистина да се чувства финансово независима. Австрия е в първата петица от страните производителки на леко оръжие и муниции, има водещи позиции във високотехнологичните разработки и безотпадните технологии, разполага с безупречна банкова система и валута, която е по–стабилна дори от германската марка. Страната става член на ЕС през 1995 г. и това дава шанс за безпроблемно навлизане на чужди пазари. Австрия обаче, е все още далеч от пълната адаптация на собствената си система към общите механизми за регулация на търговията или монетарната политика на съюза. Може би за това прогнозите за развитието на икономиката за тази и следващата година нееднократно са коригирани. През септември, само две седмици след атентатите в САЩ, два от водещите австрийски икономически института понижиха драстично прогнозите си за растежа в страната. Очаква се нарастването на БВП за цялата 2001 г. да достигне 1,3 или 1,4%, а за 2002 г. увеличението ще бъде едва с 0,5%. Очаква се и повишаване на безработицата – средно годишно с около 200 хил. души.

Силата на австрийската икономика са индустрията и услугите

Близо 62,5% от БВП на Австрия се формират от търговията, транспорта и услугите. На енергетиката и индустрията се падат 34,8%, а отрасълът, който е най-малко застъпен, едва с 2,8%, е селското стопанство. Независимо от малкото по обем земеделско производство страната се смята с най-голям потенциал за развитие на този сектор в Европа. Причината е, че 41% от територията й е покрита с изключително плодородна почва, което позволява и отглеждането на екологично чисти продукти. По този показател Австрия е безспорният лидер в Европа.

“Гастарбайтерите” са един от основните проблеми

Емигрантските потоци започват да заливат алпийската република в края на 80-те години. И до днес ситуацията не се е променила, тъй като Австрия винаги е била атрактивна за жителите на Източна Европа и като място за припечелване на пари, и като страна, в която може да се получи завидно образование. Този факт принуждава голяма част от австрийците да преосмислят добронамереното си отношение към новопристигналите, в това число и към българите. Така на последните парламентарни избори именно недоволството на австрийците прераства в силен вот против “гастарбайтерите”. Това помага на дясноориентираната Свободна Партия на Австрия с лидер Йорг Хайдер да спечели изборите и да раздвижи духовете в цяла Европа. В началото на тази година Австрия отново привлече вниманието когато поиска за период от 7 години да не приема работници от бъдещите членки на ЕС. Унгария, Чехия и най – вече Полша реагираха остро на предложението, стигна се до там, че полските преговарящи отложиха затварянето на глава “свободно движение на хора и капитали” за “по–добри времена”. Австрия настоява, че трябва да съществуват механизми, които да защитават интересите на националния трудов пазар.
Негативните прогнози на икономистите и очакваната нова вълна от “гастарбайтери”, принуждава австрийците да губят усещането си за комфорт в европейския дом. Това от една страна принуждава онези бизнесмени, които разполагат със свободни капитали в републиката, да гледат все по–често навън, а в това число и към България.

каре
Износът ни за Австрия е нараснал с 38% от началото на годината

През последните няколко години се наблюдава значително повишаване на интереса на австрийските делови среди към страните от Дунавския регион, в това число и към България. Според данните на Агенцията за чуждестранни инвестиции страната е на 5-мо място по размер на вложените средства у нас. За периода 1992-2000 г. в България са инвестирани близо $214 млн. Само за първите шест месеца на 2001 г. българският износ за Австрия се е увеличил с 38%, а австрийският към България - с 10%. Австрия е традиционен икономически партньор на нашата страна. Тя се нарежда на 13-то място в общия ни външно-търговски стокообмен, а в стокообменът ни със страните, членки на ЕС – заема 7-мо място. България изнася за австрийската страна предимно текстилни материали, неблагородни метали и пластмасови изделия, като според експертите се наблюдава известно увеличение на износа спрямо предходните години. Машините и химическите продукти представляват 46,9% от общия внос на австрийски стоки у нас. По отношение на туристите, посетили страната ни през последните две години, има какво да се желае. През миналата година австрийските туристи, почивали в нашата страна са близо 9 хил. души, което е с 18,5% повече от предходната година.


Историята
Близо 600 г. от историята на Австрия преминава под управлението на династията на Хабсбургите. През това време страната е заплашвана на два пъти от турско нашествие. Така през 1529 г. и 1683 г. турците достигат вратите на Виена, но след продължителни обсади все пак са отблъснати. В старата част на града и днес се пазят подземни тунели от онова време, през които турските войски са се опитвали da превземат града. Прагът между 18 и 19 век е под влиянието на Френската революция и Наполеон. Между 1804-1809 г. Виена понася тежки загуби от френските походи и едва през 1815 г., след битката при Ватерло успява да възвърне независимостта си. След близо 50 г. е основана и Австроунгарската империя. Успоредно с териториалните завоевания на империята се налагат и първите политически промени - работещ парламент, регистрация на първите големи партии, а през 1907 г. се провеждат и първите избори, в които гласуват само мъже. Когато през 1914 г. след атентат в Сараево е убит австрийският престолонаследник Франц Фердинанд, избухва и първата световна война, което слага края на Австроунгарската империя. След втората световна война, страната е разделена на руска, американска, английска и френска част. Австрия получава независимостта си на 15 май 1955 г.

Виена – културния център на Европа

Виена е била винаги световен център на музикалното и театрално изкуство. Именно този град е вдъновявал великите музикални класици на новото време – Хайдн, Моцарт и Бетовен, известни още и като “виенски класици”. На театралното поприще са творили велики личности като Гьоте, Шилер, Грилпарцер и др. Пред посетителя на австрийската столица се разкрива уникалната възможност да се докосне и то в буквалния смисъл до местата където гениите са живели. Ако при посещението си във Виена във вашата програма остане време да посетите “Бургтеатър” или “Академитеатър” и ако случайно след това ви попаднат свободни билети за “Щаатсопер” или “Музикферайн” то бъдете щастливи, защото вече няма да сте същите – ще сте се докоснали до сърцето на Австрия.
Самите виенчани препоръчват на туристите да не пропуснат да похапнат във виенските сладкарници, известни с високото качество на предлаганите лакомства. След чашата виенско кафе и вкусна торта “Сахер” разходката из Виена ще ви се стори още по приятна. Старият град ще ви очарова с лабиринта от тесни улилички, които са останали непроменени от векове насам. Близо до площада “Юденплац” се намира най-старата църква в града – “Св. Рупърт”, построена през 8 в. От нея се открива страхотна гледка към река Дунав. За символ на Виена се смята величествената катедрала “Св. Стефан”, която предлага на туристите 323 стъпала, ако искат да видят цяла Виена като “на длан” от южната кула. За любителите на кралските градини се препоръчват посещенията на двореца “Шьонбрун” и парка “Хайнцинг”, както и легендарния дворец “Белведере”. В околностите на града се намира месността Гринцинг, където във всяка къща се предлага вино и мезета, собствено производство и докато се наслаждавате на хубава храна можете да послушате и типична австрийска музика.

Австрия не е само Виена

Австрия е федерална държава, която се състои от девет независими провинции – Каринтия, Долна Австрия, Залцбург, ЩирияСтирия, Тирол, Горна Австрия, Виена и Форалберг. Всяка провинция има своето очарование, но естествено Залцбург си остава втория по големина град в републиката, който е също толкова атрактивен, колкото Виена.
За любителите на планините Австрия е рай. Няма турист, който да е посетил страната през зимния сезон и да не се изкушил да покара ски в курортите Бадгстайн и Кицбюл. Те привличат туристи не само с изключителната си природа, но и с високото ниво на обслужване.

Добре е да знаете немски

Ако не знаете немски много е възможно да изпаднете в неприятна ситуация, казват онези посещавали Австрия. Това е така, защото живеещите в тази страна рядко говорят друг език, освен родния си. Иначе хората са любезни и добре възпитани. Винаги са ведри и усмихнати. Поздравявят независимо дали си пред дома си или в близкия магазин. Пожеланията за приятен ден идват независимо дали се напазарувал или само си разгледал стоките в магазина. Все пак и австрийците си имат недостатъци - не си създават контакти с лекотата на южните нации. Понякога са и доста дребнави. Но за сметка на това се славят със своята пестеливост и умението добре да разпределят семейния бюджет. Като във всяка европейска страна и в Австрия младите, още на 15-16 г. възраст, напускат родителите си и започват да се издържат сами. Много рядко можеш да срещнеш млади австрийци по заведенията, въпреки че нощния живот във Виена е изключително разнообразен( В оригинала става дума за през деня! Тогава ги няма младите, по време на раб.ден!). Виенчани наричат района между улиците “Рабенщайн” и “Шайтинштетен” “бермудския триъгълник”. Там баровете са буквално на всяка крачка, а забавленията продължават през цялата нощ.



В Австрия бизнес се прави много трудно

Надежда Кутинова е завършила “търговски науки” във Виена. През 1995 г. записва докторска дисертация на тема “Усилията на България за влизане в ЕС”. Сега работи в една от водещите германски консултантски фирми. Най – големият проект в областта на чуждестранните инвестиции, който успява да реализира в България, е построяването на завода за хладилници и фризери на немския концерн Либхер в Пловдив.

В Австрия се намират най–престижните университети, особено в областта на икономиката. Това оправдава и напливът от студенти, не само от България и Източна Европа, но и от Германия. Често могат да се срещнат и американци. Още повече, че освен задълбоченото изучаване на теорията, се набляга изключително много и на практиката. Щастлива съм, че успях да уча във Виена, защото следването там ми помогна да се науча да се боря с живота. Тук при нас почти винаги е възможно да се справиш с трудностите по някакъв начин, да заобиколиш закона. Това там е немислимо. Да правиш бизнес в Австрия е много по-трудно, отколкото у нас, защото там постоянно трябва да се спазват определени правила. Освен това, за да започнеш бизнес, трябва да имаш определен ценз за съответната дейност, или т. нар. “Гевербешайн“- разрешително за упражняване на определен занаят. Не е възможно със спечелени пари да почнеш бизнес просто така, както много често става у нас. Митническите и данъчните злоупотреби също са абсолютно недопустими. Самите австрийци осъзнават необходимостта от плащането на данъци, за разлика от много хора тук в България. Разбира се държавата дава в замяна високата сигурност, социално осигуряване, болнично осигуряване, което позволява безплатен престой в болница и преглед, дори и лекарствата се дават безплатно. Това кара австриеца да е честен спрямо държавата си и да плаща мита, данъци и такси.
Това, което винаги ме е обиждало в Австрия е, че често бъркат страната ни с Румъния. Между България и Румъния се прави необясним паралел. Получавала съм писма, на които пише София - Румъния. За съжаление през последните години във Виена отидоха българи, които се занимават с не до там честен и легален бизнес, което още повече разваля реномето на нашата държава. Но тези австрийци, които са посещавали страната ни или познават българи, могат да оценят нашите предимства.


Всеки ден трябва да доказвам лоялността си

Валери Атанасов
Прокурист на Соравия груп – България.

Австрийската Соравия груп стъпва в България през 1998 г. Занимава се основно с инвестиции в недвижими имоти. Вече е изградила един бизнес център на бул. “Цариградско шосе”, а в момента работи над втори обект на бул. Цар Освободител. Средствата, инвестирани от компания у нас са в размер на 60 млн. евро.

През 1990 т. мой приятел, който завършаше във Виена ми предложи да се заема с маркетингови проучвания в страната. Така започнахме. Той като мениджър за Източна Европа към търговска къща А Ве Те , а аз осъществявах контактите в България. Преди 1989 г. повечето мултинционални компании използваха подобни къщи в Австрия, за да инвестират в източния блок. Виена беше един вид предмостие за чуждите капитали у нас. В началото се опитвахме да правим най-различен бизнес - от търговия с петрол до пшеница и слънчоглед. Дистрибуцията в страната беше изключително сложна поради наличието на много силови групировки. По онова време изчезваха цели тирове със стока. И тъй като ние бяхме 100% държавно дружество, да се прави бизнес изобщо беше доста трудно, почти невъзможно. От Австрия моят партньор непрекъснато ми повтаряше, че изоставам, че бизнеса не може да чака, че трябва да догонвам. Това и се опитвах да правя. По документи ние сме първите, които внесоха Ред Бул в страната, опитахме се да възобновим и марката Швепс. Но всяка стока от Австрия, внесена по абсолютно легален път, влизаше в България на доста високи цени, които я правеха неконкурентоспособна. Естествено бизнеса страдаше от това. През 1996-1997 г., Хърватска и Унгария започнаха да отварят икономиката си към Австрия и понеже нямаха нашите проблеми с митници и групировки, успяха да привлекат огромни капитали. Този процес продължава и сега, защото доста хървати и унгарци успяха да се настанят в т.нал. второ мениджърско ниво в големите компании в Австрия и по този начин насочват интересите именно към тези страни. Ние, българите загубихме позиции в това състезание. Познавам двама – трима българи, които заемат ръководни позиции в големи австрийски фирми, но това не е достатъчно. До 1997 г. България дори не фигурираше в рекламните брошури на австрийските банки. На картата на Европа България беше сива зона, което означаваше, че легалния капитал достига най-много до Румъния.
В момента отношението към бизнеса тук е коренно различно. Австрийските бизнесмени, както в държавните, така и в частните компании, есущат промяната. Нашите амбиции са да инвестираме в България над 60 млн. евро, което подкрепя моята теза. Разбира се, има още какво да се желае. Австрийските инвеститори имат много високи изисквания и към хората, с който правят бизнес. От мен се иска всеки ден да доказвам лоялността си към австрийския работодател, нещо, което повечето българи не могат да разберат. Още повече, че постоянно изискват от мен да работя на ниво, да съм конкурентноспособен и да успявам да си върша работата по възможно най-добрия начин.


Част от стратегическите фирми да останат държавни

Валтер Вацин
мениджър “Отдел развитие на проекти” в Strabag AG

Г-н Вацин идва за първи път в България през 1998 г. От 2000 г. вече е на постоянна работа в страната ни. Ръководи и разработва проекти австрийската фирма Strabag AG, която е четвъртата по-големина строителна фирма в Европа. Компанията е собственик на българската фирма “Инжстрой”, в която в момента работят 2 000 души.

Кои са основните проблеми, пред чуждестранните инвеститори у нас?
За чуждите инвеститори най-големият проблем си остава администрацията. В голяма част от законодателството има празноти, особено в областта на строителството. А към тези пречки трябва да се добави, че е и много объркано и администрацията изобщо не го познава. Приемат се нови закони, а след няколко месеца се поправят и никой не може да ти даде информация какво става. Ето това е най-големият проблем за нас. Освен това, според мен все още няма свободна конкуренция в строителството. Конкурсите за обществени поръчки, които се провеждат тук, нямат нищо общо с австрийските. Пресен е приемерът с една австрийска фирма, която искаше да инвестира в софийската топлопреносна мрежа. Обществената поръчка беше прекратена, за да не се излъчи победител. Много е трудно да се прави бизнес у вас, ако нямаш необходимите контакти. Имаме желание да участваме по–активно във високото строителство в България, но местните фирми имат все още много силни връзки с определени личности и това ни спира.

Какво бихте препоръчал на българските бизнесмени?
Нека да не се опитват да станат богати още с първия си договор. Мисля, че това е за хората, които се занимават с бизнес тук, сега това е най-важно. А подобна схема не функционира. Трябва да съм честен, че има и предприемачи, които разбират, че ако работят сериозно сега, това ще им осигури едно по–добро бъдеще.

Българската икономика вече работи според пазарните принципи, повече предприятия са в частни ръце, какво според вас трябва още да се направи?
Необходимо е да се помисли за младите. Според мен те напускат страната, защото не намират възможности за реализация. Проблемите идват от там, че банките не отпускат кредити за младите хора и техните идеи. Тук младия човек с идеи няма шанс за реализация. Добре е да се опитате да въведете специална програма за насърчаване на новите предприемачи, а и банките трябва да преосмислят стратегията си в тази насока. Да не говорим, че за младите хора е немислимо да създадат собствен дом, защото липсват жилищни кредити, а подобна практика функционира във всички европейски страни.
Що се относя до приватизацията, аз мисля, че в стратегически важните фирми трябва да се запази държавно мажоритарно участие. Според мен е грешка, че се продадоха стратегическите за страната Булбанк и Авиокомпания Балкан. За мен е необяснимо защо държавата се отказа от най – добрата банка в България. А Балкан се славеше с най-добрите дестинации. Австрийските авиолинии се подкрепят от държавата. Мисля че правителството не трябва да продава мажоритарния пакет и от Българския телеком. Ако държавата няма осигурени приходи, не може да разчита за попълване на бюджета само от данъци. Нужни са нящколко големи фирми, от които постоянно да идват приходи. А индустрията вече до голяма степен е продадена, докато в Австрия, например, все още не малка част е под държавно управление.


Инвеститорите искат прозрачност и предсказуемост

Н. Пр. Посланик д-р Георг Потика пред Мениджър

Д-р Потика е роден през 1938 г. Има четири деца и четири внуци. Дългата си дипломатическа кариера увенчава с посланически пост през януари 1998 г., когато оглавява мисията на Австрия в София. Обожава българската природа, твърди че прилича много на австрийската и е категоричен, че австрийците и българите имат много общо.

Д-р Потика, Австрия заема пето място по размер на инвестиции в България? Какво още може да се направи, за да се привлекат повече австрийски капитали у нас?

Вярвам, че след като плаването по Дунав бъде напълно възстановено, австрийските инвестиции ще се увеличат. Това са обективните условия. Дори сега виенската община участва в разширяването на русенското пристанище, защото което е добро за Русе, е добро и за Виена и разбира се обратното. И двете страни имаме интерес трафика по Дунав да се увеличи и всички да печелим от търговията. За целта нашето правителство спонсорира два бизнесинкубатора в Русе.
За да дойдат по сериозни инвеститори обаче е необходимо да подобри съдебната система и особено работата на държавната администрация. Това, което искат инвеститорите, е прозрачност и най-вече предсказуемост.

Кой е най-странния предразсъдък, който сте чували във Виена за българите?

Ами най-фрапиращият пример е, че в Австрия българите се славят като “прусаците на Балканите”. Аз не бих се наел сега да коментирам прусашката душа. Мисля, че това клише бе изковано още около балканските войни, но е факт, че все още някои историци и журналисти се позовават на него. Лично аз смятам, че българите и австрийците са много близки, защото няма типичен българин, както няма и типичен австриец. Нашите народи са смеси от различни националности, което ни прави по-улегнали и по-толерантни. Може би и заради това нито австрийците, нито българите робуват на табута, нито пък са маниаци на определена тема. Образователната ни система е сходна, а според мен и начина на живот на хората е сходен. Все пак вие сте по скоро средиземноморци – малко по-емоционални, отколкото сме ние.

Произхода на българския премиер може да бъде проследен до Австро-унгарската империя? Дали австрийската преса има коментари по този повод?

Не, доколкото на мен ми е известно. Безспорно след изборната победа на НДСВ в Австрия се появиха коментари, че обещанието да се подобри значително жизнения стандарт на населението за 800 дни е едно доста смело обещание. Но така или иначе след атентатите в САЩ вниманието на пресата не е фокусирана върху страната ви.

Има ли проблеми Австрия след вдигането на визовия режим за България?

Определено не. Преди няколко месеца изпратих запитване до нашето външно министерство касаещо свободното преминаване на българи на шенгенска територия, но не съм получил отговор, което означава, че промени в нашата политика няма. Но така или иначе според мен няма проблеми, защото условията за да се влезе в Австрия не са се променили особено. Всеки турист, които иска да посети страната трябва да докаже, че има достатъчно средства, за да се издържа за времето, за което ще бъде в нея, че е застрахован.

Какво е отношението на австрийците към имигрантите?
Много български студенти учат в Австрия и те са добре дошли в страната. Те могат да си намерят добра работа и да получават добри пари, ако в момента икономиката ни има нужда от специалисти. Така или иначе “изтичането на мозъи” не е във ваш интерес. Австрия има затегнат имигрански режим в последните осем години, тъй като все пак всеки десети жител на страната ни е имигрант, а това вече е доста голям процент.

05.02.2003




Тагове:   Австрия,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031