За този блог
Гласове: 323
Постинг
21.08.2008 19:14 -
Една мечта по - малко?
Няма как да не си спомня, как го докара Ники. Направо от Германия. Беше вързан здраво за багажника на колата му и опакован в стил "бонбон". С Момчил го чакахме близо седмица, защото искахме да ги пуснем заедно на вода. Все пак , бяхме се хвърлилил в нещо много смело. Бяхме си поръчали най - доброто и мечтаехме да правим най - доброто! Неговия беше по - голям и по - скъп, но пък моя беше тюркоазено син.
Свалихме го на базата в Панчарево и около нас започнаха да се събират ветераните. Нямаше по - горди собстнвеници на каяци от нас. Бавно сваляхме пластмасата, грижливо покриваща лъскавото тяло на най - красивата и желана ...лодка.
Не си спомням точната дата, но си спомням усещането.
Плановете, да направим преход по Черно море с лодки бяха толкова често повтаряни, че никой не се съмняваше във възможностите ни. А ние дори не бяхме сигурни, че тези прекрасни и изящни форми могат да плуват в море. Притеснявахме се, че вълните ще са проблем и съответно започнахме да се готвим за голямото преживяване.
Няколко месеца Панчарево беше наш втори дом. Учихме се как да ги караме и събирахме истории от по - опитните каякари.
Времето вървеше бавно, но август 2006 та успяхме да се докоснем до голямата мечта. Пуснахме лодките в Дуранкулак, малко преди залез слънце. Имахме около 20 минути преди да се стъмни в които ...викахме и се смеехме с цяло гърло.
Щастливци в морето.
Лодките се оказаха най - бързото и най - стабилното нещо на което се бях качвал до тогава. В следващите дни, месеци и години с лодката се разбирах прекрасно. Тя чакаше момента да излезем и да гребем до насита, която никак не идваше, защото с каяк във водата си като в сън в който летиш.
Е, всичко свърши в Бургас.
На 18-ти я откраднаха направо от колата. МОЯТА ЛОДКА.
Сега седя и се чудя какви ли са тези, дето посегнаха на тюркоазено синята ми приятелка. Дали ще се опитат да изкарат пари за дрога, като я продадат или ще я пуснат да проституира на някой плаж? Или ще повозят приятели с нея?
Реших да се стегна. Все пак това е МОЯТА ЛОДКА и винаги ще бъде така. Няма да се откажа и за секунда от нея и от това да я търся. НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ДА Я ТЪРСЯ. Предполагам също така, че за крадците ще има възмездие и то ГОЛЯМО.
Ако някой я мерне, моля пишете ми. Обещавам да ви науча да я карате и да ви разкажа всичките каякарски приключения , които изживях с нея. Обещавам също така никога повече да не оставям лодка сама .
Надявам се скоро да пиша , че сме се намерили отново.
Свалихме го на базата в Панчарево и около нас започнаха да се събират ветераните. Нямаше по - горди собстнвеници на каяци от нас. Бавно сваляхме пластмасата, грижливо покриваща лъскавото тяло на най - красивата и желана ...лодка.
Не си спомням точната дата, но си спомням усещането.
Плановете, да направим преход по Черно море с лодки бяха толкова често повтаряни, че никой не се съмняваше във възможностите ни. А ние дори не бяхме сигурни, че тези прекрасни и изящни форми могат да плуват в море. Притеснявахме се, че вълните ще са проблем и съответно започнахме да се готвим за голямото преживяване.
Няколко месеца Панчарево беше наш втори дом. Учихме се как да ги караме и събирахме истории от по - опитните каякари.
Времето вървеше бавно, но август 2006 та успяхме да се докоснем до голямата мечта. Пуснахме лодките в Дуранкулак, малко преди залез слънце. Имахме около 20 минути преди да се стъмни в които ...викахме и се смеехме с цяло гърло.
Щастливци в морето.
Лодките се оказаха най - бързото и най - стабилното нещо на което се бях качвал до тогава. В следващите дни, месеци и години с лодката се разбирах прекрасно. Тя чакаше момента да излезем и да гребем до насита, която никак не идваше, защото с каяк във водата си като в сън в който летиш.
Е, всичко свърши в Бургас.
На 18-ти я откраднаха направо от колата. МОЯТА ЛОДКА.
Сега седя и се чудя какви ли са тези, дето посегнаха на тюркоазено синята ми приятелка. Дали ще се опитат да изкарат пари за дрога, като я продадат или ще я пуснат да проституира на някой плаж? Или ще повозят приятели с нея?
Реших да се стегна. Все пак това е МОЯТА ЛОДКА и винаги ще бъде така. Няма да се откажа и за секунда от нея и от това да я търся. НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ДА Я ТЪРСЯ. Предполагам също така, че за крадците ще има възмездие и то ГОЛЯМО.
Ако някой я мерне, моля пишете ми. Обещавам да ви науча да я карате и да ви разкажа всичките каякарски приключения , които изживях с нея. Обещавам също така никога повече да не оставям лодка сама .
Надявам се скоро да пиша , че сме се намерили отново.
Вълнообразно
Търсене
Блогрол
